Много от стоките, които се произвеждат днес съдържат субстанции които могат да навредят на здравето и на околната среда. Те често съдържат скрити опасни продукти. Например батериите на апаратите които се превозват или магнитния материал в тонколоните.
Транспортирането на тези стоки често представляват сериозно предизвикателство и за най-подготвените спедитори като резултатът може да доведе до диспут с клиентите, които претендират, че стоките им не са опасни товари и превозвачите, според които считат предоставените за транспорт товари за опасни за сигурността на превоза. Най-често от подобно разминаване в мненията страда въздушния превоз на товари, но подобна дискусия не е рядкост и когато се договаря морски транспорт. Разбира се накрая го отнася спедитора, който организира целия процес на доставката.
Тази неприятна ситуация може да се избегне, ако към нея се подходи внимателно и с необходимото професионално внимание.
Опитът ни на спедитори трябва да ни подсеща всеки път, когато се сблъскаме с продукт, който най-вероятно съдържа скрити опасни вещества за клиентите. Типичен пример, батериите в електронното обурудване.
Наскоро имах неприятна ситуация с пратка от САЩ за Близкия Изток. Авиокомпанията беше приела пратката, но когато тя бе доставена в склада им, я отказаха заради неправилно етикиране. Резултатът – големи допълнителни разходи, защото пратката трябваше да се върне обратно на изпращача плюс тонове мейли за изясняване на положението с клиента. Материята е малко в”зоната на здрача”.
Така че какво да правим, за да избегнем подобни “приключения”. Въпреки, че няма човек, който да познава съдържанието на всички продукти има няколко прости стъпки, които ако се следват може да предотвратят излишни спорове с клиентите или най-малкото да ги смекчат.
На първо място, всеки спедитор трябва да настоява, когато прави резервация за определен товар, за типа стока, която ще се транспортира, а не само за бруто теглото и размерите на товара. Някой може да каже, че това е очевидно, но дали наистина е така. Помислете, колко пъти на въпрос – “какъв е типа на стоката, която ще возим” сте получавали в отговор “ами, обикновен товар, не е опасен”. Ако не сте получавали този отовор значи сте сред късметлиите.
Второ. Когато вече знаете типа на стоката се запитайте – съдържа ли тази стока вещества които може да бъдат класифицирани като опасни (спомнете си батериите). Сигурен съм, че всеки спедитор с около две години опит може в 90% от случаите да отговори с да или не на този въпрос. Ако отговорът е положителен или имате и най-малкото съмнение просто помолете за MSDS (Material and Safety Data Sheet) – всеки търговец или производител има такъв документ. В повечето случаи, ако за стоките има MSDS, това значи че най-вероятно те носят определен риск (в каква степен зависи от описанието в MSDS-a)
И третата стъпка е да прочетете MSDS-a. Дори не ви трябва да го четете целия, достъчно е само да отидете на секцията Транспорт и складиране и да я прочете (става въпрос за само едно две изречения). Ако документа казва, че няма специални изисквания за транспорт – всичко е ОК. Ако обаче намерите съкращението UNxxxx, където хххх са четири цифри, внимавайте. Стоката е опасна. В този случай се консултирайте със специалиста по опасни товари във фирмата ви или се обадете на превозвача.
Следвайки тези три прости стъпки ще успеете да смекчите потенциалните конфликти с клиентите си като в същото време им помагате и на тях и на себе си.
Ще се радвам, ако споделите с мен или с читателите на този блог опита си, коментарите си или идеите си.
Ако имате въпроси не се притеснявайте да се свържете със спедиторска компания Кей Джи Карго ЕООД.